Едно от местата в България, за което е задължително да се знае и да се разказва!

На 6 км западно от Попово, на метри от пътя Попово – Бяла, лежи късноримската крепост „Ковачевско кале“ – с внушителни стени и история, която буквално е горяла и възкръсвала.

Мощна крепостна стена с около 3,2 м дебелина е ограждала територия от над 40 декара, с 17 кули и две порти – западна и североизточна. Зад оградите е имало улици, постройки, площади и дори подземен глинен водопровод. Построена е Малко след 324 г. по време на управлението на император Константин Велики. Но едно откритие взривява въображението дори на археолозите.

Те разкриват огромен римски склад за зърно (horreum) от IV век с размери над 50 на 25 метра, двуетажен, 1,3-метрови стени, опорни контрафорси и портик с колонада. Той е плячкосан и подпален, около 378 г., най-вероятно от готите. Интересен факт е, че много преди римляните, в края на мезозоя (горна креда), районът е бил дъно на топло тропическо море. За това свидетелстват находки от белемнити в района.

Първоначалния замисъл на крепостта, като опорна точка на римската армия, просъществува кратко време и след Втората готска война, около 378 г., в границите ѝ са настанени готи-федерати, които изграждат свои постройки. Около 447 г. оттук минават и хуните на Атила, които нанасят силен удар над крепостта и масивни опожарявания, след които животът тук прекъсва за близо 100 години. След това животът тук е възстановен, но през 80-те години на VI в., нашествията на авари и славяни слагат окончателен край на обитаването на това място. Днес това е живо място от историята!

През юни 2025 г. на „Ковачевско кале“ беше открита нова постоянна археологическа експозиция, която само за два месеца привлече над 2000 посетители. Ако обичате историята, това място вече определено е в списъка ви с “трябва да видя”.