История на музея
“Отваряме очи, докосваме сърца”

Създаването на историческия музей в гр. Попово, подобно на повечето български музеи от втората половина на XIX и началото на XX в. е продиктувано от интереса към археологията. Многобройните паметници на територията на общината привличат научния интерес още в края на XIX в, като първите археологически проучвания се осъществяват през 1903 г. от Анастас Чилингиров на селищната могила, разположена в двора на училището в кв. Невски (бившeто с. Султан).
На 2 март 1927 година в поповската гимназия се събират учителите Пеньо Стоянов, Станчо Христов, Николай Кънев, Алекси Попов, Йордан Пиндиков, Коста Аврамов, Димитър Милтенов, Добри Добрев, Богомил Кънчев, Йорданка Иванова, Александър Иванов, Крум Мумджиев, Иван Д. Христов и Анастас Раднев, за да основат Археологическо дружество, което да се грижи и събира старини и да ги запазва за науката. За председател е избран Добри Добрев, за секретар-касиер и домакин – Димитър Милтенов. Приет е устав, който Министерството на народното просвещение утвърждава на 23 март 1927 година.
През 1935 година дружеството прекратява официално дейността си и с протокол предава събраните старини на Поповското читалище, които са зачислени в движимото му имущество. През 1943 година оценката на тази сбирка възлиза на 50 000 лева.
Още след войната и големите обществени сътресения след нея, в края на 40-те и началото на 50-те години, идеята старините да бъдат показани в подобаващите условия на една музейна експозиция се възражда.
Към конкретната реализация на идеята се пристъпва след решение на Околийския читалищен съвет. С това решение са определени помещението и отговорника за уреждане на музейна експозиция. Помещението е приземният етаж на Народно читалище ,,Св. св. Кирил и Методий”, а да бъде отговорник е възложено на учителя по история в гимназията Георги Трифонов.
На 8 септември 1957 г., в присъствието на много граждани, в приземния етаж на читалищната сграда е открита първата в региона музейна експозиция, която представя историята на Поповския край от древността до средата на XX век.
През 1978 г. музейната сбирка към читалището се премества в сграда, строена през 1883 г. за околийско управление, но при откриването на поповската гимназия през 1920 г. превърната в училище. Предоставена е на музея през 1975 г.
През 1978 година е открита първата експозиция в сегашната сграда на музея. Активната дейност, която развива музеят в Попово, ролята му в местния културен живот, превръщането му в неразделна част от музейната мрежа в страната, стават основание Временният изпълнителен комитет на община Попово да вземе решение № 4 и № 4 б от Протокол № 6 от 4 април 1991 г., с което се създава Исторически музей Попово. На основание Закона за паметниците на културата и с решение на Колегиума на Министерството на културата – Протокол № 21 от 17 април същата година, той е утвърден. Така музейната сбирка към Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий” в Попово извървява своя път до превръщането си в Исторически музей.
Сегашната експозиция в централната сграда на музея е открита тържествено на 26 октомври 2020 г. и представя бурното икономическото развитие на гр. Попово в годините между Освобождението на България и края на Втората световна война.